Предколедни случки по пътя към Банско

или как една уж малка немарливост превърна 5 часа път в 12-часово приключение

Коледа е онова време от годината, когато всички искаме да сме спокойни, усмихнати и далеч от проблеми. Особено ако сме решили да избягаме в планината – камина, сняг, ски, дете, което брои дните до първото спускане. Само че понякога животът решава да ни напомни, че добрите планове обичат добрата подготовка.

Историята се случва на 25.12.2025 г., рано сутринта.

Една резервна кола и едно „айде, ще стане“

Главният герой този път не е програмист, а търговски представител, който по цяла година е на път – срещи, клиенти, километри. Точно преди празниците оставя основната си кола за боядисване и решава да използва резервния автомобил, който не е карал отдавна.

Проверява най-важното (или поне така си мисли):

• купува винетка

• вижда, че застраховката е платена

• данъкът е наред
  
  

„Става. Какво толкова може да се случи“, казва си и тръгва от Русе със съпругата и детето си към Банско. Планът е прост – тръгват сутринта, пътят е около 5–6 часа, към 13:30–14:00 вече са в апартамента, а следобед – малко каране за загрявка.

Коледно настроение, музика в колата, детето пита кога ще види снега.

Трите малки неща, които не изглеждат проблем… докато не станат

Има обаче три детайла, които нашият герой не взема достатъчно насериозно:

1. Колата е със всесезонни гуми (и то на задно предаване)

2. Един от предните фарове понякога премигва и изгасва

3. Крик, жилетка и триъгълник липсват (били изкарани „за малко“ при почистване)
   
   

Нищо фатално. Нищо, което да спре човек… поне докато е равно и сухо.

„Добре дошли в Банско“ – със сняг и баири

До някъде пътят върви отлично. Спазват ограниченията, не бързат, наслаждават се на пътуването.
Но малко преди Банско започва да вали сняг. Не от онзи романтичния, а истинския – мокър, тежък, хлъзгав.

Баирите са заснежени. Колата започва да превърта, отказва да се качва, а в един момент е на косъм да блокира пътя.

Търговският представител все пак е предвидил „нещо“ – има пластмасови вериги. Слага ги. Пробва. Пробва пак. Колата не мърда.
След няколко опита… веригите се късат.

Колата остава. Снегът вали. Хората минават и гледат. Детето вече не пита за ски.

Обратно надолу и търсене на спасение

С големи усилия успяват да обърнат колата и да слязат. Решението е едно – трябва истински вериги.

Тръгват обратно и стигат до Пловдив. Обикалят бензиностанция след бензиностанция.
Големите магазини са затворени – все пак е Коледа. Губят часове.

Накрая – успех. Вериги има. Купуват. Започва да се свечерява, но решават:
„Айде, отиваме. Поне камината да запалим.“

Вериги, YouTube и коледни помощници

Само че… човекът никога не е слагал вериги. Гледал е едно клипче в YouTube. На теория изглежда лесно.

На практика – не.

Мъчи се. Ръцете измръзват. Снегът вали. Колата е на улица в някакво селце преди Банско.

Тогава спира Али – войник, гвардеец. Решава да помогне. Двамата се борят с веригите, но не става.

Малко по-късно идва и бат Жоро, местен човек, който излиза да види какво става. Той вади крик (онова нещо, което нашият герой няма), и тримата заедно – 30–40 минути борба – накрая успяват.

Коледна солидарност в действие.

Два фиша и финалът в 01:30

По пътя:

• първият патрул пише фиш за фара, който премигва

• вторият – фиш за липсващи триъгълник и жилетка
  
  

И така… вместо в 13:30 на обяд, семейството пристига в Банско в 01:30 през нощта.

Без ски. С умора. Но с камина, тишина и една история, която ще се разказва дълго.

Поуката, която остава

Тази история няма лош край. Но има ясна поука.

Не проверяваме автомобила си, защото „може да се счупи“.
Проверяваме го, за да не ни развали хубавите моменти.

Понякога:

• веригите не са просто аксесоар

• крикът не е „излишен“

• жилетката и триъгълникът не са формалност

• зимните гуми не са препоръка
  
  

А резервната кола не е „по подразбиране готова“.

Защото Коледа в Банско е хубава.
Но Коледа на баира, в снега, с късани пластмасови вериги – не толкова.